Как да изградиш уебсайт (или блог) със солиден трафик

Автор: Стив Павлина, 24. 01. 2006г.

Откакто публикувах статистиките от посещенията на сайта ми за 2005г., получих много запитвания за това как съм успял да го създам от нищото и да увелича трафика му до 700 000 посетители месечно (каквато е прогнозата ми за януари 2006г.) само за около 15 месеца – и то без да похарча нито долар за маркетинг и реклама. От самото начало си бях поставил за цел да създам уебсайт със солиден трафик, така че не смятам този резултат за случаен.

Стратегията ми за изграждане на трафик не се базира на номера или техники, които ще излязат от мода. Тя се върти основно около това да предлагам нещо наистина ценно и да оставям личните препоръки да свършат останалото. За съжаление в днешно време това ме прави един вид бунтар, понеже не съм съгласен с повечето от нещата, които съм чел за увеличаването на трафика. На практика не рекламирам този сайт по никакъв начин. Посетителите ми го правят вместо мен, не защото ги подлъгвам по някакъв начин, а просто защото така искат.

Ето 10 от най-добрите ми съвети за това как да изградиш уебсайт със солиден трафик:

1. Създавай стойностни продукти.

Достойни ли са статиите ти да бъдат четени от милиони хора? Помни, че целта на публикациите е да бъдат ценни за другите. Предлагаш ли нещо истински стойностно и това ли е най-доброто, което си способен да предложиш?

Когато седна да пиша, понякога си представям как стоя на открита сцена пред милионна публика. Тогава си задавам въпроса: „Какво ще кажа на тази публика от други човешки същества?” Ако един милион души прекарат по пет минути на този сайт, това прави почти 10 човеко-години. Правя каквото мога, за да направя статиите си достойни за тази цифра. Невинаги успявам, но това е нагласата, която ми помага да създавам силни публикации.

Помисли какъв ефект искаш да имаш върху хората. Понеже пиша за личностно развитие, искам статиите ми да променят хората към по-добро. Искам да разширя мисленето им, да изостря съзнанието им и да им помогна да изкоренят страха от живота си. Ако статиите ми не променят мисленето, действията или съзнанието на хората, значи не успявам да предам посланието си достатъчно добре.

Когато се фокусираш върху това да даваш нещо наистина стойностно, вместо да изпомпваш безсмислени статии като на конвейер, читателите ти ще го забележат. И ще доведат и други хора на сайта ти – и то на рояци. На ден се появяват средно по 10 нови линка към сайта ми (разбирам за това предимно с тракбек, но също и с венити фийдове). Не ходя да моля хората да слагат тези линкове – другите блогъри просто го правят, обикновено защото коментират нещо, което съм написал. Много блогъри направо препоръчват целия ми сайт, освен че пускат линкове към отделни постове. Прекрасно е да виждаш такива реакции.

Качественото съдържание обикновено се цени. Иска се много труд да го създадеш, но в дългосрочен план генерира много трафик от лични препоръки. Предпочитам да напиша една статия, с която наистина да се гордея, отколкото 25 по-малки поста. Опитът ми показва, че най-добрите статии, които пиша, винаги се представят по-добре от всички забравими малки постчета, които съм пускал. Качеството е по-важно от количеството. По-лесно е да трупаш количество без качество, което е една от причините толкова много хора да избират тази стратегия. В крайна сметка обаче в интернет вече има повече количество, отколкото може да погълне който и да е от нас през целия си живот, но винаги ще има място за качествено съдържание, което изпъква на общия фон.

Ако нямаш нищо наистина ценно, което да предложиш на голяма публика, значи не ти е нужен уебсайт с голям трафик. А ако няма нужда от него, вероятно няма и да го получиш. Винаги когато сядаш да пишеш, се съсредоточавай върху това да създадеш възможно най-доброто съдържание. С времето ще ставаш все по-добър, но винаги се старай максимално. Писал съм статии от по 2000 думи и след това съм ги изтривал, защото не са ми се стрували достатъчно хубави.

2. Пиши оригинални статии.

На практика всичко на този сайт е създадено лично от мен. Много рядко пускам в блога си статии, които просто препращат към нещо, написано от някой друг. Нужно е по-голямо усилие, за да напълниш сайта си с оригинално съдържание, но в дългосрочен план предпочитам тази стратегия. Нямам интерес да създавам портал за самоусъвършенстване, пълен с линкове към други сайтове. Искам този сайт да бъде крайна дестинация, а не междинна спирка.

Вследствие на това, когато хората дойдат тук, често се задържат за по-дълго. Ако ти е харесала една моя статия, най-вероятно ще ти харесат и други. Този сайт вече има стотици, измежду които да избираш. Можеш да идеш в раздел „статии” и да прочетеш по-дългите ми писания или да разгледаш архивите на блога, където има лесен за ползване списък на всички мои постове от самото създаване на сайта.

Да, на моя сайт има много за четене, повече, отколкото могат да прочетат повечето хора за един ден, но статиите са много ценни (виж правило 1). Някои хора ми казват, че са чели няколко часа без прекъсване и животът им е бил променен завинаги. Мисля, че всеки, който прекара няколко часа без прекъсване в четене на този сайт, ще си тръгне с променено съзнание. Когато четеш много плътни, оригинални статии, написани от един човек, това ще ти се отрази. А съдържанието на този сайт е написано с ясната цел да ти помогне да израстваш.

Въпреки че не обичам да се състезавам с другите, е трудно да се мериш със сайт с оригинално съдържание. Всеки може да създаде свой уебсайт за самоусъвършенстване, но моят блог е неповторим по простата причина, че никой друг не е имал точно същите изживявания, каквито съм имал аз.

Макар да смятам, че сайтове, които публикуват предимно чуждо съдържание, имат потенциала отначало да генерират трафик по-бързо, според мен сайтовете с оригинално съдържание задържат трафика си по-лесно, което спомага за изграждането на по-солидна основа в дългосрочен план. Трудът ми няма да допадне на всеки, но нищо не може да замени онези, на които се харесва.

3. Създавай неостаряващи продукти.

Макар че от време на време пиша за съвременни събития, повечето от статиите ми са създадени с намерението да съществуват извън времето. Наясно съм, че всичко, което пиша днес, може да продължи да бъде четено от хората дори след смъртта ми. Хората продължават да цитират Аристотел днес, защото идеите му са неостаряващи, въпреки че е мъртъв от над 2300 години. Мисля за това как трудът ми може да повлияе и на идните поколения, а не само на собственото ми. Какви съвети бих дал на правнуците си?

В писането си обикновено игнорирам модите и наболелите теми. Войните, природните бедствия и корумпираните политици ги има от хиляди години. Има предостатъчно други хора, които проявяват желание да пишат за тези неща, така че ги оставям на тях.

Това, което пишеш днес, ще продължи ли да бъде истински ценно през 2010г.? А през 2100г.? 4000г.?

Писането за идните поколения ми помага да избегна празните приказки и да се фокусирам върху сърцевината на посланието си, а именно да помагам на хората да израстват. Докато има хора (дори телата ни да не са изцяло биологични), ще има възможност за израстване, така че има шанс поне част от това, което създавам днес, да важи и тогава. А ако мога да напиша нещо, което да е от полза за идните поколения, то несъмнено ще е полезно и смислено днес.

Що се отнася до изграждането на трафик, неостаряващото съдържание докосва хората по-дълбоко от актуалното такова. Второто се създава, за да бъде забравено, а първото – за да бъде запомнено. Забравяме вчерашните новини, но помним нещата, които носят смисъл за нас. Така че се стремя да пиша за смислени неща, а не за случки.

Макар че сме свикнали да си мислим, че новините и актуалните събития са важни, в по-общ план повечето от нещата, покривани в медиите, са тривиални и маловажни. Съвсем малка част от днешните новини ще се помнят другата седмица, да не говорим за след сто години. Някои събития наистина са значими, но поне 99% от това, което покриват медиите, са маловажни глупости на фона на човешката история.

Игнорирай пълнежа и се фокусирай върху това да изградиш нещо, което може да остане задълго. Пиши за децата и внуците си.

4. Пиши първо за хора, после за компютри.

Много се е изписало относно най-различни стратегии за добро класиране в търсачките що се отнася до честота и дължина на постовете. Но аз по принцип игнорирам тези съвети, защото пиша за хора, а не за компютри.

Пиша тогава, когато имам какво да кажа, и толкова, колкото ми е нужно, за да го кажа. Поствам средно по пет пъти в седмицата, но нямам твърда квота. Освен това постовете ми са много по-дълги, отколкото на повечето блогъри. Никой не може да ме обвини, че съм твърде кратък. Типичният ми пост е около 1500 – 2000 думи, а някои (като настоящия) са много по-дълги. Много успешни блогъри биха препоръчали да пиша по-кратки постове (250 – 750 думи) и да поствам по-често (20 пъти седмично), тъй като така се генерират повече сийдове за търсачките за същото количество труд. И макар че съм съгласен, че една такава стратегия би генерирала повече трафик в търсачките, няма да приема съвета им. Това би било в конфликт със стратегията ми да създавам истински ценен продукт и да пълня сайта си с неостаряващо съдържание. Нямам желание да изплювам малки парченца ненужна информация, само за да угодя на някакъв си компютър. Всеки може да си разпечата статия и да я прочете по-късно, ако в момента няма време и ако темата наистина го интересува. Част от причината да пиша по-дълги статии е, че дори по-малко хора да отделят време да ги четат, тези, които го правят, обикновено извличат много по-голяма полза от тях.

В резултат на тези решения трафикът ми от търсачки е относително малък в сравнение с този на другите блогъри. Google е на първо място в списъка на сайтовете, от които получавам трафик, но оттам идват по-малко от 1.5% от посетителите ми. Трафикът ми е изключително децентрализиран. Най-голямата част от него се дължи на линкове в хиляди други уебсайтове, както и на преки запитвания. На практика трафикът ми нараства, защото хората казват на други хора за този сайт, било то в интернет или офлайн. Много добре се представят и bookmark-сайтовете като del.icio.us, dig.com и reddit.com, защото се базират на лични препоръки. През последната година около дузина мои статии стигнаха до списъка с популярни дестинации на del.icio.us, което определено е повече от обичайното.

Предпочитам тази стратегия за изграждане на трафик, защото ме прави по-малко уязвим към технологичните промени. Смятам, че целта на Google в крайна сметка е да улесни посетителите в намирането на ценна информация, така че сегашната ми стратегия трябва да съвпада с дългосрочната стратегия на Google. Струва ми се, че за Google е добре да изпраща по-голяма част от трафика при мен. Но това изравняване се дължи чисто и просто на факта, че се съсредоточавам най-вече върху това да предлагам истински ценна информация.

5. Бъди наясно с причината да искаш уебсайт с голям трафик.

Аз пиша, защото целта на живота ми е да помагам на хората да стават по-осъзнати – да израстват като човешки същества. Нямам друга работа или кариера освен тази. Тъй като работата ми служи на тази цел, имам основателна причина да създам уебсайт със силен трафик – уебсайт, който е в хармония с най-дълбоките ми лични ценности. Да имам по-голям трафик означава да достигна до повече хора и да им повлияя. И през следващите няколко десетилетия това влияние има потенциала да предизвика положителна промяна, която да промени посоката на развитие на човешката цивилизация. Най-вече искам да помогна на човечеството да преодолее страха си и да престанем да общуваме едни с други чрез механизмите на страха. Ако се проваля, ще се проваля. Но няма да се откажа, колкото и трудно да става.

Това е много голям залог и може да изглежда, че преувеличавам, но това е нивото, на което мисля за работата си днес. Днес просто посявам семенцата, а повечето от тях още дори не са покълнали. Уебсайтът с голям трафик е само един от кълновете, които поникнаха в резултат от преследването на целта, която ме вдъхновява. Но той не е цел сам по себе си.

Какво ще направиш, ако успееш да развиеш уебсайт с голям трафик? Ако някой ден се намериш в привилегированата позиция да можеш да въздействаш на милиони хора, какво ще им кажеш? Ще се отнесеш ли към положението си с нужното уважение, използвайки го като средство да служиш на висшето благо, или ще захвърлиш тази възможност, за да преследваш собствената си слава и богатство, хранейки читателите си с глупости, които няма да ги обогатят по никакъв начин?

Въпреки че стартирах този уебсайт през октомври 2004г., пиша статии от 1999г. насам и отзивите, които получих за тях, ми дадоха възможност да видя как определени части от статиите ми са повлияли на определени хора в дългосрочен план. След прочитането на нещо, написано от мен, някои хора са напуснали работа, стартирали са собствен бизнес, променили са религията си и са приключили връзки. Някои хора биха се поласкали много, ако имаха подобно влияние, но за мен то само засилва чувството за лична отговорност за всичко, което пиша. Видял съм, че мога да влияя на хората, така че трябва да направя всичко по силите си това влияние да е положително.

Това е, което ми стимулира. Това ме кара да сядам пред компютъра си в 3 през нощта и да пиша без прекъсване до 10 сутринта. Често се вдъхновявам. Най-важната причина да искам повече трафик е, че ще ми позволи да помогна на повече хора. Натам насочвам амбицията си за този сайт и в следствие на това съм изключително мотивиран, което определено играе ключова роля за предприемането на действие.

6. Остави читателите си да видят истинската ти същност.

Животът и работата ми са тясно обвързани, дотолкова, че е невъзможно да отделя едното от другото. Когато някой се зачете в този сайт, ще научи много за мен като човек. Обикновено това създава изкривена и неточна представа за това кой съм днес, защото с времето се променям много – не съм същият човек, който бях миналата година – но е достатъчно близо. Като ме опознават, хората по-лесно разбират контекста на това, което пиша, което означава, че могат да извлекат повече полезна информация за по-малко време.

В този уебсайт съм разказал много истории от личния си живот, включително много болезнени и тежки преживявания. Не го правя, за да галя егото си, а защото тези истории ми помагат да кажа нещо важно – че независимо къде се намираш днес, винаги имаш възможност да израстваш по малко, и колкото и да са незначителни тези промени, с времето ефектът на натрупване ще доведе до огромно израстване за цял живот. Това е урок, който всички трябва да помним.

Когато намирам начини да превърна някои от най-мрачните си преживявания в уроци, които могат да са от полза за други хора, това всъщност превръща тези болезнени спомени в щастливи такива. Те придобиват нов смисъл за мен и виждам, че е имало положителна причина да ги изтърпя – причина, която в крайна сметка служи на общото благо. Странно, сега откривам, че най-мрачните ми моменти ми помагат да внеса най-много светлина в живота на другите.

Що се отнася до личното пространство, не ме е особено грижа за него. Уважавам личното пространство на другите, така че когато хората ми изпращат лични истории по мейла, не ги публикувам на блога си. Но нямам нищо против аз самият да съм по-отворен. Нуждата от лично пространство идва от желанието да предпазиш егото – желание, предизвикано от страх – а страхът просто е нещо, от което нямам нужда в живота си. Нагласата ми е, че няма нищо лошо в това да се провалиш или да бъдеш публично осмян. Стремежът да изглеждаш съвършен не е нищо повече от къща, построена с карти за игра, която рано или късно ще се срине.

Смятам, че като оставям хората да ме опознаят, имам възможност да изградя с читателите си връзка, базирана на близост и приятелство. Не ми харесва, когато хората ме слагат на твърде висок пиедестал и ме наричат „гуру” или „отличник”. Подобни етикети създават раздалечаване, което затруднява общуването. Те изтъкват различията, а не сходствата ни. Общуването между равни – между приятели – е по-ефективно.

По-неподправеното общуване води до по-добра връзка с читателите ти, което от своя страна означава повече трафик от повторни посещения и препоръки. Тук обаче не става въпрос за манипулиране и излишното или твърде драматично себеразкриване с цел хората да линкват към сайта ти ще ти изиграе лоша шега. Ако разказваш истории, то трябва да е за да помогнеш на читателите си. Допълнителният трафик е просто хубав страничен ефект.

7. Пиши собствената си истина и се научи да живееш с последствията.

Ако нещата, които съм публикувал на този сайт означават, че никога няма да мога да се кандидатирам за политически пост, така да бъде. Готов съм да пиша това, което е вярно за мен самия, дори да противоречи на социалните догми. Да си откровен е по-важно от това да си харесван. Но иронията е в това, че понеже дръзката откровеност е такава рядкост в цивилизования свят, може да се окаже, че в дългосрочен план това е най-добрата стратегия за изграждане на трафик.

Хората често ме предупреждават да не пиша неща, които биха отчуждили част от читателите ми. Но някак продължавам да правя точно обратното и трафикът ми не намалява, а се увеличава. Не заобикалям никоя тема като свещена крава или табу, ако има отношение към личностното израстване, и това включва диетата и религията. За никого не е тайна, че съм веган и бивш католик. Отчуждавам ли хората, като казвам, че е грешно да се изтезават и убиват беззащитни животни за храна? Може би. Но истината си е истината. Смятам, че е лоша идея да храним кравите с цимент на прах и хормони за растеж, да натикваме живи пилета в помещения, в които амонякът от изпражненията им е толкова силно концентриран, че изгаря кожата им, и да даваме 70% от зърното си на животни, които отглеждаме за месо, когато всеки ден десетки хиляди хора умират от глад. Мисля същ така, че е лоша идея да плащам на други хора да правят тези неща от мое име. Наистина не ме е грижа, че 999 от всеки 1000 души не са съгласни с мен. Твоето несъгласие не променя произхода на хамбургера, който ядеш. Пак си е болна, изтезавана крава, натъпкана до пръсване с химикали – крава, която е била осъдена на безкрайно труден живот заради решение, което ти си взел. И ти си отговорен за ролята си в страданието на тази крава, независимо дали това ти харесва.

Горният абзац илюстрира доста добре нещата, които пиша и които карат хората да искат да ме сложат в клетка, да ме инжектират с хормони и да ме хранят с цимент на прах. Няма да се изненадам безкрайно, ако в крайна сметка съдбата ми наистина е такава.

Пиша това, което е истина за мен, независимо от общественото мнение. Понякога съм в мнозинството, друг път – не. Напълно съм наясно, че някои от мненията ми са непопулярни, и това не ме притеснява ни най-малко. Това, което ме притеснява, е да подлагам истината на гласуване.

Отделям нужното време да си създам собствено мнение, вместо просто да предъвквам това, което са ме учили като дете. Освен това прекрасно разбирам, че има хора, които харчат милиони долари, за да те накарат да мислиш, че хамбургерът не е една много жалка, болна, изтезавана и натъпкана с химикали крава. Но аз ще продължавам да пиша, за да ти напомням за такива неща, дори да ме намразиш за това. Отбранителната реакция рано или късно води до съмнение, което води до промяна и израстване, така че всичко е наред. Много ме бива в това да се справям с отбранителните реакции.

Не се притеснявам особено, че може да нараня нечии чувства. За много хора наранените чувства са крачка във вярната посока. Ако ми е толкова лесно да те засегна, за мен това означава, че ти вече виждаш известна истина в написаното от мен, но все още не си готов съзнателно да се изправиш лице в лице с нея. Ако прочетеш нещо от мен, което предизвиква емоционална реакция, значи семенцето е посято. С други думи, за теб вече е твърде късно.

Целта ми не е да убеждавам когото и да било в каквото и да било. Не съм борец за правата на животните и нямам религия, която да проповядвам. Целта ми е да пробудя хората и да им помогна да живеят по-осъзнато. За тази цел е нужно да издигна съзнанието на хората на по-високо ниво във всички сфери на живота им, така че да могат сами да вземат важните решения. За това е нужно да разбия социалната дресировка и да я заменя с осъзнаване и целенасоченост. Това е сериозна задача, но все някой трябва да се заеме с нея. И ако аз не го направя, значи трябва да призная, че съм част от проблема наред с другите мечки, която спят зимен сън.

Много е изписано за значението на прозрачността при писането на блог, а истината е най-добрата прозрачност. Истината печели доверие, а доверието привлича трафик. Няма лъжа, няма измама… само добрата стара брутална откровеност. Дори хората, които казват, че те мразят, ще се връщат отново, и след време именно тези хора ще станат най-големите ти поддръжници. Дори да не са съгласни с теб, ще осъзнаят, че могат да ти имат доверие и че намеренията ти са благородни, а доверието е по-важно от съгласието.

8. Отнасяй се с читателите си като с истински човешки същества.

Въпреки че съм привидно сам като седя пред компютъра си и пиша това, знам, че на другия край четеш ти, истинско човешко същество. Предварително се извинявам на интелигентните андроиди, които четат това години след написването му. Ти не си просто бройка в статистиките ми. Въпреки технологията, която използвам и разликата във време-пространството между моето писане и твоето четене, между нас пак съществува човешка връзка, която преминава отвъд времето и пространството. И тази връзка е важна за мен. Чувствам присъствието й, когато пиша най-качествените си статии.

Макар че докато се опитвам да избера тема, на която да пиша, си представям, че стоя изправен пред милиони хора, когато се захвана за работа, си представям как водя разговор на четири очи с близък приятел. Това означава да се разкрия донякъде и да бъда честен, както вече обясних в последните две точки, но значи също така и че наистина ме е грижа за теб като човек. И това е може би една от най-добре пазените тайни на успеха ми като блогър. Наистина искам да ти помогна да израснеш. Искам да станеш по-осъзнат. Искам да изпитваш по-малко страх в живота си. И загрижеността ми за твоето благополучие не зависи от това дали ти ме харесваш.

Смятам, че имаме много повече сходства помежду си, отколкото различия. Изхождайки от това, което знам за себе си, предполагам, че искаш животът да е по-хубав утре, отколкото е бил вчера. Предполагам, че ти се иска да си по-щастлив, по-удовлетворен и повече в мир със себе си. Предполагам също и че живееш под нивото на потенциала си и че малко помощ за преодоляването на страха и разрешаването на определени проблеми ще ти дойде добре, позволявайки ти да черпиш повече от този потенциал. И накрая, предполагам, че не би ми повярвал, ако ти кажа, че можеш да имаш всичко това само за $19,95 (и с право).

Причината да се трудя толкова много, за да създавам оригинално съдържание и след това да го предлагам безплатно е защото искам да помогна на възможно най-много хора. Наистина ме е грижа какво ще се случи с тази красива планета с хората, които живеят на нея. Възможно е даже да ценя живота ти повече, отколкото го цениш ти самият. Този тип мотивация никога не угасва. Понякога я губя от поглед, когато се втренча твърде много в детайлите, но връзката винаги е тук и ме чака да се завърна към нея винаги, когато поискам. Това ми дава несекващ извор на творчески идеи и неизчерпаеамото желание да давам своя принос.

Не ми е притрябвало да си играя глупави игри на маркетинг и продажби с теб. Тук няма нищо за купуване. Дори в бъдеще да добавя някакви продукти, няма да се опитвам да те манипулирам да си купуваш неща, които не ти трябват, с лъжливи обещания. Ако го направя, в краткосрочен план може да изкарам повече пари, но това би прекъснало връзката между нас, би издигнало стена помежду ни и би намалило влиянието ми.В крайна сметка този подход би ме довел до провал, поне според моята дефиниция за успеха. Не мога да ти помагам да израстваш, ако предам доверието ти.

Не мога да принудя никого да израства, ако сам не го иска. Но на тази планета има много хора, които вече са готови да напуснат ниското ниво на осъзнаване и да започнат да си проправят път към следващото ниво на човешко съществувание. И им трябва помощ да го постигнат, защото пътят е труден и има сериозни сили, които искат да им попречат.

Истински човешки същества, които помагат на истински човешки същества – това е тайната на увеличаващия се трафик. Точно това са линкът и препоръката. Акос е изравниш с намерението наистина да помагаш на хората, защото те е грижа за тях, не след дълго ще разполагаш с предостатъчно трафик.

9. Не отдавай на парите по-голямо значение, отколкото им се полага.

Парите са важни. Ясно е, че имам сметки за плащане. Парите плащат компютъра ми, високоскоростната ми връзка с интернет, къщата и храната ми. Вчета се върнах от ваканция, която платих с пари. Със съпругата ми се забавлявахме страхотно, отчасти защото изобщо не ни се налагаше да се притесняваме за пари. Правихме всичко, което искахме, без да се чувстваме ограничени от липсата на средства. И този уебсайт плати за всичко това.

Важно е да генерирам пари от работата си, но не е необходимо да издоявам всеки възможен долар от нея. Всъщност предвид броя на посетителите, осребрявам този сайт твърде слабо. Но парите са само средство за постигане на цел, а не цел сами по себе си. Положителният принос към света е много по-важен от парите. Парите могат да бъдат полезни за постигането на тази цел, но човешките взаимоотношения са далеч по-важни. Странното е, че сякаш колкото по-малко разчитам на парите, толкова повече пари имам.

Вече печеля повече пари, отколкото са ми нужни да си плащам сметките, а доходите ми от този сайт се покачват с всеки изминал месец. Ако просто продължа да правя същото като сега, вероятно ще стана доста заможен. Но за мен парите са изключително слаба мотивация. Много малка част от нещата, които правя днес, са мотивирани от печалба, освен дотолкова, доколкото парите биха ускорили постигането на по-важни цели. Това обърква определени хора, защото някои от решенията ми са изравнени с печеленето на пари, но много други не са. Макар че наистина считам себе си за предприемач (поне не е толкова изолиращо, колкото „гуру”), гледам на парите само като на инструмент за увеличаване на приноса ми.

Макар че много предприемачи се стремят да печелят пари, за да забогатеят, аз избрах друг маршрут. Исках да печеля пари, за да стана по-свободен. Не искам да се заклещвам в цикъл на работене за пари, така че постоянно отхвърлям възможности за печелене на пари, които биха ограничили свободата ми. Например, нямам консултантска практика и не се занимавам с лично съветване. В следствие на това имам много малко фиксирани ангажименти в календара си. Това не означава, че не върша нищо. Означава само, че прекарвам времето си, правейки нещата, които сам избирам да правя, а не това, което някой друг изисква от мен. Тази свобода ми е необходима, за да влагам най-доброто от себе си в работата си.

Като обръщам по-голямо внимание на начина, по който печеля пари, отколкото на това колко пари печеля, не им отдавам по-голямо значение, отколкото им се полага. Това ми позволява да се фокусирам върху целта си, без да се оплитам в по-маловажни неща като изграждане на запазена марка, продажби и съмнителен маркетинг.

Не ми харесва, когато хората ми прилагат плитки маркетингови тактики, така че аз самият избягвам да ги използвам в сайта си. Може да се каже, че съм се разкачил от съвременната капиталистическа система и съм създал своя собствена, която допада много повече на представата ми за осъзнато живеене. Бих се радвал безкрайно, ако и други хора разполагат със същата свобода, на която се радвам аз. Сигурен съм, че с времето ще подобрявам подхода си още повече, но за момента всичко работи чудесно. Представи си да имаш бизнес, който няма продукти, инвентар, продажби и клиенти, но въпреки това генерира предостатъчно приходи.

Тъй като генерирането на приходи в по-голямата си част работи на автопилот, мога да фокусирам времето и енергията си върху това да пиша статии, вместо да се занимавам с маркетинг или да се опитвам да продавам нещо. А това, че мога да посвещавам толкова много време на писането на статии без да се притеснявам как ще плащам сметките си, ме улеснява много в изграждането на висок трафик.

Някои бизнес модели много затрудняват изграждането на трафик. Трябва да отделяш много време и енергия само за това да генерираш посещения, след което евентуално да се опиташ да осребриш тези посещения, като продаваш продукт или услуга. Това винаги е трудно.

Аз предлагам най-доброто, което създавам, безплатно. Останалото става с препоръки от уста на уста. Така моята стратегия за изграждане на трафик не изисква никакво усилие. Изобщо не ми е трудно. А когато имаш достатъчно трафик, не е толкова трудно да го осребриш, без да се превръщаш в чудовище.

Всички сме чували израза „Направи по-хубав капан и мишките сами ще дойдат.” И сме чували как хората от сферата на маркетинга и продажбите твърдо отричат това – дори този капан трябвало да се промотира ефективно. Аз пък казвам, че грешат. Моят подход е еквивалентът на „Направи по-хубав капан и го направи безплатен и мишките ще дойдат – и ще доведат приятелите си.”

10. Ако забравиш първите девет точки, просто се фокусирай върху това наистина да помагаш на хората и останалото ще се нареди само.

Едно от нещата, които ме отблъскват в типичния маркетинг на продуктите за самопомощ е, че авторите и ораторите често се представят като пълната противоположност на своята публика. Аз съм успял, а ти не си. Аз съм богат, а ти не си. Аз съм в добра физическа форма, а ти – не. Имаш нужда от мен, защото в живота ти нещо не е наред, а аз имам точно това, което ти трябва, и ако ми платиш (и направиш мен още по-богат, а себе си – още по-беден), ще ти покажа как и ти можеш да го имаш. И ако пак не стане, значи просто си още по-голям идиот от хората, чиито препоръки съм поместил на сайта си.

Сигурен съм, че много пъти си слушал такива глупости.

Цялата тази история с „аз съм постигнал целта, а ти – не” е пълна тъпотия. От нея излиза, че най-важното нещо в живота са целите и когато ги постигнеш, израстването ти е приключило и можеш да си почиваш и да пиеш плодови коктейли до края на живота си. Но животът е нещо повече от пресичане на граници. Ако успееш да се ожениш или да станеш милионер, това е чудесно. Да пресека границата и да стана родител беше едно от най-важните неща в живота ми. Но това е само един ден от него и ако трябва да бъда честен, нещата не зависеха от мен в кой знае каква степен освен доколкото съм взел решение за това девет месеца по-рано (и тогава идеята изглеждаше много привлекателна). Но какво ще кажеш за останалите дни?

Да израствам като човешко същество е нещо, върху което работя всеки ден. Подхождам към собственото си израстване с истинска страст, така че е естествено да искам да споделя с други тази част от пътуването. Ако започна да се предлагам с подхода „Аз съм успял, а вие – не”, се надявам, че все някой ще дойде да ме избави от мъките ми, понеже това би означавало, че съм приключил с личностното си развитие и съм готов да умра. Винаги има нови неща за проумяване и нови изживявания, на които да се наслаждаваш. И да – също и много грешки за допускане.

Един от най-големите плюсове на това да се фокусираш върху целта да помагаш на другите е, че те освобождава от страха. Без страх си свободен просто да бъдеш себе си. Можеш да поемаш интелигентни рискове и да не се привързваш към конкретни резултати, защото пътят е по-важен за теб от конкретните пунктове по маршрута. Мен лично не ме въодушевяват дестинациите, а по-скоро постоянният процес на научаване. Обожавам да се чудя какво се крие зад всеки завой.

Ако ще си помагаме, трябва да сме партньори в търсенето на личностно израстване, а не съперници. Така че няма никакъв смисъл да изграждаме изкуствени стени помежду си. Егото се нуждае от стени, за да се пази, но ако можем да надраснем основаните на страх нужди на егото, ще бележим много по-голям прогрес.

Има безброй неща, които мога да направя с този сайт, за да печеля повече пари или да привличам повече трафик в краткосрочен план, но няма да ги направя, защото само ще увеличат разстоянието между нас. Аз ще си стоя от моята страна, ти ще си стоиш от твоята и ще се гледаме с известно недоверие. Аз ще се тревожа, че може би няма да си купиш това, което продавам, а ти ще се притесняваш, че ще те изпързалям. Просто ще пием поредната чаша страх, което ще ни отведе точно в обратната посока от тази на личностното израстване.

Едно от най-големите предизвикателства в живота ми в момента е да помогна на възможно най-много хора да променят поляризацията си от страх към любов. Емоциите ни са източник на енергия за нас (те подхранват действията ни) и по-голямата част от света се задвижва от енергията на страха. Новините по телевизията са добър пример за това – можем да почувстваме прилив на енергия от това да гледаме как други страдат. Нараняването на животни е друг пример – ядем страха им за закуска. Но човешкото съзнание може да се захранва и от друго гориво и най-добрият начин да го опиша е като безусловна любов. Това не е крехката емоция на романтичната любов – то е чувство на свързаност с всичко съществуващо и желание да служиш на общото благо. Когато се превърне в основно гориво за човека, безусловната любов го възпитава в безстрашие. В това състояние пак имаш биологичните реакции на страх, но не си задвижван от емоционални тревоги като страх от провал или страх от отхвърляне. Чувстваш се в пълна безопасност независимо от външните обстоятелства. И когато имаш това усещане на безусловна безопасност, наистина си свободен да бъдеш себе си, да прегърнеш новите изживявания и да израстваш с много бързи темпове.

Личностното развитие не е игра, в която има губещи и победители. Ако ти израстваш като човешко същество, това не ме ощетява. Всъщност ако всички ние израстем като индивиди, цялата планета ще стане по-хубава за всички нас. Когато достатъчно много хора променят основната си поляризация от страх към безусловна любов, тази планета ще се превърне в истински рай. Това е нещо прекрасно за всички нас, много по-важно от всичките пари на света.

Може би твоята причина да искаш да увеличиш посещаемостта на сайта си не е толкова амбициозна като да извисяваш човешкото съзнание и да работиш за световен мир. Това няма значение. Пак можеш да се фокусираш преди всичко върху това да помагаш на другите, и ако го направиш, ще ти е относително лесно да изградиш уебсайт със стабилен трафик. Ако се изравниш с това да служиш на общото висше благо, ще получиш предостатъчно помощ по пътя си и, което е най-хубавото, ще я заслужаваш.

Прави всичко по силите си да помагаш на своите читатели, воден от истинска загриженост за тяхното добруване, и те ще ти помогнат да изградиш трафик и дори да генерираш добри доходи от него. Толкова е просто.

За финал

Изграждането на посещаван уебсайт може да бъде истинско предизвикателство, ако никога досега не си го правил. Всъщност тези съвети покриват едва малка част на всичко, което ще трябва да знаеш, за да успееш. След написването на тази статия намерих алтернативно предложение за хората, които срещат трудности с генерирането на сериозен трафик и доходи в интернет. За подробности виж статията Как да създадеш свой собствен успешен онлайн бизнес.

Публикувано в Без категория | Етикети: , , | Коментирайте

10 причини никога да не започваш работа

Стив Павлина, 21. 07. 2006г.

Наскоро на шега попитах Ерин: „Сега, когато децата ни са на лятно училище, не мислиш ли, че е редно да си намериш работа? Тежко ми е да те гледам как се мъчиш толкова време безработна.”

Тя се усмихна и каза: „Прав си, отдавна съм без работа. Странното е, че ми харесва!”

Никой от двама ни не е ходил на работа от 90-те години насам (единствената служба, която съм имал някога, беше през 1992г.), така че от доста време работим за себе си. Вкъщи най-редовно се шегуваме с изказвания от сорта на: „Може би е време да си намериш работа, лентяй с лентяй!”

Забавно е, че когато хората достигнат определена възраст, например когато се дипломират от университета, решават, че е време да идат да си намерят работа. Но както много други неща, присъщи на масите, това, че всички други го правят, не означава, че е особено умно. Всъщност ако си поне средно интелигентен, ходенето на работа е един от най-лошите начини да се издържаш. Има много по-добри варианти да изкарваш прехраната си от това да се продадеш в нечия служба.

Ето няколко причини да направиш всичко по силите си, за да избегнеш момента с намирането на работа:

1. Ходенето на работа е доход за глупаци.

Да си намериш работа и да продаваш времето си за пари може да ти се струва добра идея. В нея има само един проблем. Тъпа е! Това е най-тъпият възможен начин да изкарваш пари! Наистина си е доход за глупаци.

Защо е толкова тъпо да ходиш на работа? Защото ти плащат само когато работиш. Не виждаш ли къде е проблемът или до такава степен са ти промили мозъка, че наистина си мислиш, че е разумно и интелигентно да си докарваш доходи само когато работиш? Не ти ли е хрумвало, че може би е по-добре да ти плащат дори когато не работиш? Кой те е научил, че можеш да печелиш пари само докато работиш? Някой друг служител с промит мозък?

Не мислиш ли, че животът ти щеше да е много по-лесен, ако ти плащаха, докато се храниш, спиш и си играеш с децата си? Защо да не ти плащат денонощно и целогодишно? Да ти плащат независимо дали работиш или не? Цветята ти не растат ли дори докато не се грижиш за тях? Защо да не го прави и банковата ти сметка?

На кого му пука по колко часа на ден работиш? От цялата ни планета, само една шепа хора ги интересува колко време прекарваш в офиса. Повечето от нас дори няма да обърнат внимание дали работиш по 60 часа седмично или само по 6. Но ако можеш да ни дадеш нещо ценно, много от нас с радост ще извадят портфейлите си и ще ти платят за него. Не ни пука за времето ти – интересува ни само доколкото плащаме за това, което получаваме. Наистина ли те е грижа колко време ми е отнело да напиша тази статия? Би ли ми платил два пъти повече, ако ми беше отнело 6 часа вместо само 3?

Умните хора често започват с традиционния доход за глупаци. Така че недей да страдаш, ако едва сега разбираш, че си прецакан. Умните хора рано или късно осъзнават, че да разменят времето си за пари наистина е крайно глупаво и че трябва да има и по-добър начин. А такъв, разбира се, има. Тайната е да престанеш да обвързваш стойността с времето си.

Умните хора изграждат системи, които генерират доходи денонощно, особено пасивни такива. Това може да означава да основеш собствен бизнес, да създадеш уебсайт, да станеш инвеститор или да печелиш от авторско право за творческата си работа. Системата постоянно доставя продукта ти на хората и ти генерира доходи от него, и веднъж задвижена, работи непрекъснато без значение дали се грижиш за нея. От този момент насетне можеш да инвестираш по-голямата част от времето си в увеличаване на приходите (като усъвършенстваш системата си или създаваш нови такива) вместо в простото им поддържане.

Този уебсайт е пример за такава система. В момента, в който пиша тази статия, той ми носи около 9000 долара месечно (бележка, добавена по-късно: 40 000 долара месечно към 31. 10. 2006г.) и не е единственият ми източник на доходи. Пиша статиите само по веднъж (фиксирана инвестиция на време), а хората могат да извличат полза от тях година след година. Уебсайтът им предоставя продукта, а други системи (повечето от които не съм изградил сам и дори не разбирам как работят) събират пари и ги доставят право в банковата ми сметка. Не е напълно пасивно, но обичам да пиша и бих го правил безплатно така или иначе. Но, естествено, ми е струвало много пари да започна този бизнес, нали така? Наистина, в днешно време 9 долара са си сериозна сума (толкова ми струваше регистрирането на домейна). Оттам насетне всичко е чиста печалба.

Да, проектирането и създаването на собствени системи за генериране на доход наистина иска предварително вложение на време и усилие. Но не е нужно да преоткриваш топлата вода – спокойно можеш да използваш вече съществуващи системи като мрежи за реклама и афилиейт програми. Веднъж като се отлепиш от земята, вече няма да се налага да работиш толкова много, за да се издържаш. Не би ли било хубаво да вечеряш със съпруга/съпругата си в ресторант и да знаеш, че печелиш пари докато се храниш? Ако искаш да продължаваш да работиш денонощно, защото така ти харесва, прави го. Ако искаш да седиш и да не вършиш нищо, чувствай се поканен. Докато системата ти продължава да обогатява живота на хората, ще продължаваш да получаваш пари независимо дали работиш.

Кварталната ти книжарница е пълна с книги за работещи системи, които други вече са създали, тествали и усъвършенствали. Никой не се ражда научен как да започне бизнес или да генерира инвестиционен доход, но лесно можеш да усвоиш тези знания. Колко време ще ти отнеме да му хванеш цаката е без значение, защото това време така или иначе ще си изтече. Така поне може в някакъв бъдещ момент да се окажеш собственик на системи, генериращи приходи, вместо да си доживотен роб на заплата. Не е въпрос на всичко или нищо. Ако системата ти генерира само по няколкостотин долара на месец, това пак си е сериозна крачка във вярната посока.

2. Ограничен опит.

Може би си мислиш, че е важно да започнеш работа, за да натрупаш опит. Но това е като да кажеш, че трябва да играеш голф, за да натрупаш опит в играта на голф. Самият живот ти носи опит, независимо дали имаш работа или не. Работата ти носи опит единствено в сферата, в която работиш, но „опит” се трупа независимо какво правиш, така че пак не си на печалба. Ако няколко години само седиш и не правиш нищо, спокойно ще можеш да се наречеш опитен медитатор, философ или политик.

Проблемът с трупането на опит от работа е, че обикновено чисто и просто повтаряш едно и също преживяване отново и отново. В началото научаваш много и след това изпадаш в застой. Това те принуждава да пропускаш други изживявания, които биха ти били от много по-голяма полза. И ако ограниченият ти набор от умения в един момент се окаже ненужен, тогава опитът ти няма да струва и пукната пара. Всъщност, запитай се колко ще струва след 20-30 години опитът, който трупаш сега. Ще съществува ли изобщо професията ти?

Замисли се върху следното. Какъв опит предпочиташ да натрупаш? Умението да вършиш една определена работа много добре – работа, която можеш да осребриш само като продаваш времето си за пари – или знанието как да се радваш на финансово изобилие до края на живота си без никога повече да ти се налага да работиш за други хора? Не знам за теб, но аз бих избрал второто. Сякаш е много по-полезно в реалния свят, а?

3. Опитомяване за цял живот.

Да започнеш работа е като да се запишеш в програма за опитомяване на хора. Учиш се как да бъдеш добър домашен любимец.

Огледай се. Наистина се вгледай в нещата, които те заобиклаят. Какво виждаш? Това среда на живот на свободно човешко същество ли е? Или живееш в клетка за безсъзнателни животни? Влюбен ли си в бежовия цвят?

Как върви обучението ти в послушание? Господарят награждава ли те за добро поведение? Наказван ли си, ако не се подчиниш на заповедите му?

Останала ли е в теб дори искрица свободна воля? Или дресировката те е превърнала в домашен любимец за цял живот?

Хората не са създадени да живеят в клетка. Горкичкото…

4. Твърде много гърла за хранене.

Доходът на служителя е този, който се облага с най-тежки данъци. В САЩ можеш спокойно да очакваш, че около половината ти заплата ще отиде за данъци. Системата на облагане с данъци е направена така, че да скрива точно колко пари даваш, защото част от тези данъци се плащат от работодателя ти, а друга част ти се удържа от заплатата. Но можеш да си сигурен, че от гледна точка на работодателя ти всички тези данъци са част от твоето заплащане, както и от всички други облаги, които получаваш, като например надбавки. Взема се предвид дори наемът на пространството, което заемаш в офиса, така че трябва да генерираш още повече продукти или услуги, за да го покриеш. Може да се чувстваш подкрепен от корпоративната си среда, но не забравяй, че ти си този, който плаща за нея.

Друг дял от доходите ти отива при собственици и инвеститори. Това са много гърла за хранене.

Не е трудно да разберем защо служителите плащат най-много данъци в съотношение с доходите си. В края на краищата, кой може да упражни по-голям контрол върху данъчната система? Собствениците на бизнеси и инвеститорите, или служителите?

Твоето заплащане е едва незначителен дял от стойността, която генерираш. Истинската ти заплата може да е над три пъти по-голяма от това, което получаваш, но никога няма да видиш повечето от тези пари. Те отиват право в джобовете на други хора.

Колко си щедър!

5. Твърде рисковано е.

Много служители вярват, че да започнеш работа е най-безопасният и най-сигурен начин да се издържат.

Тъпаци.

Социалната дресировка е голямо нещо. Толкова е ефективна, че може дори да накара хората да вярват в нещо, което е диаметрално противоположно на истината.

Безопасно и сигурно ли ти звучи да се поставиш в положение, в което някой друг може да спре целия ти доход само с две думи („Уволнен си.”)? Наистина ли това да имаш един източник на доходи ти звучи по-сигурно от това да имаш десет?

Мисълта, че работата е най-сигурният начин да генерираш приходи, е наивна. Не можеш да имаш сигурност, ако нямаш контрол, а служителите имат най-малко контрол от всички. Ако си служител, истинската ти длъжностна характеристика трябва да гласи „професионален комарджия”.

6. Имаш зъл кравешки господар.

Когато се натъкнеш на идиот в света на независимия бизнес, можеш да се обърнеш и да се отдалечиш. Когато се натъкнеш на идиот в корпоративния свят, трябва да се обърнеш и да кажеш: „Извинявай, шефе.”

Знаеш ли, че думата „boss” идва от холандското „baas”, което в миналото е означавало „господар”? Друго значение на „boss” е „крава”. А в много видео игри босът е лошият батко, когото трябва да убиеш в края на нивото.

Така че ако твоят шеф наистина е злият ти кравешки господар, то какъв излиза, че си ти? Поредният глупак от стадото.

Кой те притежава?

7. Налага се да просиш за пари.

Когато искаш да увеличиш приходите си, налага ли се да заставаш на задни лапи и да просиш пари от господаря си? Хубаво ли ти е от време на време да ти подхвърлят по някоя и друга кучешка бисквитка?

Или си свободен да решаваш каква да ти е заплатата, без да ти е нужно ничие позволение, освен твоето собствено?

Ако имаш бизнес и някой клиент ти каже „не”, отговаряш просто „следващият”.

8. Ограничен социален живот.

Много хора третират работата си като основен източник на социални контакти. Общуват с едни и същи хора, които работят в същата сфера като тях. Такива кръвосмесителни връзки са социално гробище. Един особено вълнуващ ден включва задълбочени разговори за преминаването на компанията от Sparkletts към Arrowhead, забавянето на последната операционна система на Microsoft и неочакваната доставка на химикалки Bic. Замисли се какво би било да излезеш навън и да общуваш с непознати. Страшничко е, а? По-добре да си стоиш вътре на сигурно.

Ако някой от другарите ти по робство бъде продаден на нов господар, губиш ли приятел? Ако работиш в сфера, доминирана от мъже, това означава ли, че никога не ти се удава случай да разговаряш с жени с ранг, по-висок от рецепционистка? Защо да не решиш сам с кого да общуваш, вместо да оставяш господаря си да реши вместо теб? Ако щеш вярвай, на тази планета има и места, където се събират свободни хора. Само се пази от тези безработни люде – много са шантави!

9. Губиш свободата си.

Нужни са много усилия за дресирането на човешко същество и превръщането му в служител. Първата ти задача е да прекършиш свободната му воля. Добър начин да го направиш е като му дадеш дебел наръчник за фирмената политика, пълен догоре с безумни правила и стандарти. Така новият служител става по-послушен от страх, че във всеки момент може да бъде наказан за нещо, което дори не може да проумее. Така служителят в повечето случаи ще реши, че е най-безопасно просто да се подчинява безпрекословно на заповедите на господаря. За по-сигурно добави в сместа и малко фирмени интриги и вече имаш нов-новеничък роб.

Като част от дресировката, служителите трябва да бъдат научени как да се обличат, как да говорят, как да се движат и т.н. Все пак нали не искаме да мислят самостоятелно? Тогава всичко би отишло по дяволите.

Опазил те Бог да сложиш цвете на бюрото си, ако това противоречи на фирмената политика. Олеле, какво ще правим? Синди има цвете на бюрото си! Извикай охраната! Изпрати Синди за повторен курс на обучение по стерилност!

Разбира се, свободните човешки същества смятат, че подобни правила са чиста глупост. Единствената политика, която им е нужна на тях, е: „Бъди умен. Бъди добър. Прави това, което обичаш. Забавлявай се.”

10. Превръщаш се в страхливец.

Забелязал ли си, че хората, които ходят на работа, имат почти безграничната способност да мрънкат за проблемите в работата си? Но всъщност те не търсят решения – искат просто да се разтоварят и да си измислят извинения как за всичко е виновен някой друг. Сякаш започването на работа източва цялата свободна воля на хората и ги превръща в безгръбначни страхливци. Ако не можеш от време на време да наричаш шефа си кретен, без да се страхуваш от уволнение, значи не си свободен. Превърнал си се в собственост на господаря си.

Когато по цял ден в работата си заобиколен от страхливци, не се ли притесняваш, че може да станеш като тях? Ще станеш, много ясно. Въпрос на време е да пожертваш най-благородните страни на човешката си природа пред олтара на страха: първо смелостта… след това честността… после достойнството и независимостта… и накрая свободната си воля. Продал си човечността си за не повече от илюзия. И сега най-големият ти страх е да не откриеш истината за това, в което си се превърнал.

Не ме интересува колко си мачкан. Никога не е твърде късно да си възвърнеш куража. Никога!

Още ли искаш да ходиш на работа?

Ако в момента си добре обучен и послушен служител, горният текст най-вероятно ще предизвика защитна реакция у теб. Всичко това е част от дресировката ти. Но се замисли, че ако в горното нямаше и зрънце истина, то нямаше да предизвика никаква емоционална реакция. Само ти напомням неща, които вече знаеш. Можеш да отричаш колкото си искаш, че си в клетка, но тя пак си е там. Може би всичко се е случило така постепенно, че досега дори не си го забелязал… като омар, който се наслаждава на хубава топла вана.

Ако нещо от написаното тук те вбесява, това е стъпква във вярната посока. Гневът е по-висше състояние на съзнанието от апатията, така че е много по-добре, отколкото през цялото време да си като в транс. Всяка емоция – дори объркването – е по-добра от апатията. Ако обърнеш внимание на чувствата си, вместо да ги постискаш, скоро ще се озовеш на прага на куража. И когато това се случи, ще имаш волята да направиш нещо по въпроса и да заживееш като силното човешко същество, което си роден да бъдеш, вместо като домашното животно, като което си дресиран.

Щастлив безработен

Каква е алтернативата на това да си намериш работа? Алтернативата е да си останеш щастливо безработен цял живот и да си докарваш доходи по друг начин. Осъзнай, че печелиш пари, като даваш нещо ценно – а не време – така че намери начин да дадеш най-ценното от себе си на другите и искай справедлива цена за него. Един от най-простите и най-достъпни начини да го направиш е да започнеш свой бизнес. Каквато и работа да би вършил за някой друг, намери начин да даваш нещо също толкова ценно директно на хората, които биха спечелили най-много от него. Иска се малко повече време да започнеш, но свободата ти определено си заслужава първоначалната инвестиция на време и енергия. Тогава ще можеш сам да си купуваш кучешките бисквитки.

И, разбира се, можеш да споделяш с други хора всичко, научено по пътя, за да бъдеш още по-полезен. Така дори грешките ти ще могат да бъдат осребрени.

Ето няколко безплатни статии, които ще ти помогнат да започнеш:

Смелостта да живееш осъзнато (статия за това как да преминеш към по-смислена работа)

10 глупави грешки, допускани от хората, които отскоро работят за себе си

Как да изградиш уебсайт (или блог) със сериозен трафик

Как да изкарваш пари от блога си

Един от най-големите страхове, срещу които ще се изправиш, е че може да нямаш нищо истински ценно, което да предложиш на другите. Може би да бъдеш служител и да ти се плаща на час е най-доброто, на което можеш да се надяваш. Може би просто не струваш толкова много. Този тип мисли са просто част от дресировката ти. Те са пълни глупости. Като започнеш да се освобождаваш от промиването на мозъка, бързо ще осъзнаеш, че си способен да дадеш наистина много на другите и че хората с радост ще ти плащат за него. Само едно нещо ти пречи да видиш тази истина – страхът.

Всичко, което ти е нужно, е смелостта да бъдеш себе си. Истинската ти стойност се корени в това кой си, а не в това какво правиш. Единственото, което трябва да направиш, е да изразиш истинската си същност пред света. Наслушал ли се на всякакви лъжи за това как не можеш да го направиш. Но никога няма да познаеш истинското щастие и удовлетвореност, докато не намериш в себе си куража да го направиш въпреки всичко.

Дълбоко в себе си вече знаеш, че това, което искаш, не е да работиш за някой друг. Така че не позволявай на никого да те увещава в противното. Научи се да се доверяваш на вътрешната си мъдрост, дори ако целият свят твърди, че да го правиш е грешно и глупаво. След години ще погледнеш назад и ще осъзнаеш, че е било едно от най-добрите решения в живота ти.

За финал

Макар че не бих препоръчал на всеки да започне онлайн бизнес, за много хора това е един от най-добрите начини да си докарват доходи без да ходят на работа. За мен определено проработи отвратително добре. Ако искаш да научиш повече за тази опция, виж статията Създай свой собствен успешен онлайн бизнес.

Публикувано в Бизнес, Богатство и пари, Предприемачество, Продуктивност, Работа и кариера, Смелост и страхове, Успех, Хумор | Етикети: , , , | Коментирайте

Цели и навици

Стив Павлина, 10. 02. 2009г.

Когато си поставиш нова цел, е малко вероятно да я постигнеш, ако нямаш вече изградени навици в тази насока. Ако целта е в противоречие с утвърдените ти навици, ще трябва да ги промениш, за да я постигнеш.

Да си представим, че си си поставил за цел да напишеш книга, но нямаш изграден навик да пишеш редовно (най-добре – всеки ден). Най-вероятно никога няма да я завършиш. Целта просто ще си престои с години в списъка ти със задачи.

Да речем, че си поставиш за цел да напуснеш работата си и да започнеш собствен бизнес в Интернет, но нямаш навика да разработваш уебсайтове. Тази цел също вероятно никога няма да се осъществи. Ще си остане само мечта, изместена от навика да ходиш на работа всеки ден.

Определи какви навици са ти нужни, за да постигнеш целта си

Когато си поставиш нова цел, помисли какви навици ще ти позволят да я поставиш на автопилот и по този начин ще гарантират осъществяването й.

Принципно е най-добре да мислиш за ежедневни навици, особено когато става въпрос за големи цели. (Ако искаш да научиш повече за това как да си създаваш нередовни навици, виж статията Как да поддържаме не съвсем ежедневни навици.)

Мъдро е също така да мислиш за прости навици, а не за невероятно сложни такива. Простите навици се създават и поддържат по-лесно. Винаги можеш да ги усложниш на по-късен етап, но на първо време се съсредоточи върху утвърждаването на основната привичка.

Ако една от целите ти е да напишеш книга, един прост ежедневен навик би бил да работиш върху книгата си поне по един час на ден. Ако можеш да създадеш и поддържаш този навик, завършването й ти е в кърпа вързано. Дори да пишеш само през седмицата и да си вземеш двуседмичен отпуск, това пак са си 250 часа годишно, които ще инвестираш в книгата си. Тази елементарна дисциплина ти е достатъчна, за да изградиш кариера като професионален писател.

Запитай се: Кои ежедневни навици биха ми гарантирали постигането на тази цел? Отговорът на този въпрос ще ти покаже какви навици да си създадеш. Ако можеш да утвърдиш и поддържаш тези навици, е много вероятно да постигнеш целта си. Ще бъде само въпрос на време.

Бъди конкретен

Нека навиците ти бъдат конкретни. Определи кога, къде и как ще ги практикуваш. Не оставяй нищо на случайността.

Ако ще тренираш всеки ден, за да постигнеш целта си да отслабнеш, уточни кога и колко дълги ще бъдат тренировките, къде ще ги провеждаш и какви упражнения ще правиш. Да практикуваш йога в хола си от 4:00 до 4:45ч. следобед е конкретен навик. Да прибавиш „да отида на фитнес” към списъка си със задачи за утре не е.

Едно от основните свойства на навиците е времето. За да си създадеш какъвто и да е нов навик, трябва да уточниш времето. Посвети конкретен отрязък от време на новосъздадения си навик. Дори ако поддържането му не изисква време, както е например с навика да не си гризеш ноктите, пак ще трябва да отделиш време за утвърждаването му.

Започни с трийсетдневна проба

Използвай подхода на трийсетдневните проби, за да си осигуриш силно начало. Този метод дава голям процент на успеваемост и може да се приложи практически за всеки нов навик, който искаш да си създадеш. (Подробности как да го направиш можеш да намериш в статията Трийсет дни до успеха.)

Фокусирай се върху това да практикуваш навика си 30 дни без прекъсване. Не се притеснявай за трийсет и първия. Ако ги докараш до 30, в повечето случаи няма да ти е проблем да продължиш, защото навикът вече ще е на автопилот.

Дори по-късно да кривнеш от пътя, ще ти е по-лесно да се върнеш към навика, когато вече си го практикувал 30 дни без прекъсване. Най-малкото когато започнеш наново, вече ще знаеш, че си способен да изкараш 30 дни, че и отгоре, защото веднъж вече си го постигнал.

Премахни пречките

Смажи всички препятствия, които биха попречили на новия ти навик. Изчисти графика си от ангажиментите, които се припокриват с времето, определено за него.

Информирай другите хора, че това време е свещено и че от толкова до толкова часа НЕ МОЖЕ да те притесняват.

Увери се, че имаш всичко необходимо за практикуването на новия си навик. Не е добре да започнеш първия ден с огромен ентусиазъм и да откриеш, че ти липсва нещо важно и че не можеш да продължиш нататък.

Извоювай си всяко възможно предимство още преди да започнеш. Прочети статията Изграждането на навици е като партия шах и се увери, че покриваш всички фази от изграждането на навик – дебют, мителшпил и ендшпил. Не се подлъгвай да избързаш с детски мат и да се поставиш в неизгодна позиция от първия ден.

Определи поддържащите навици

Отдели време да определиш всякакви странични навици, които ще спомогнат за утвърждаването на основния навик и с това ще ти помогнат да постигнеш целта си.

Ако например искаш да промениш хранителните си навици, ще трябва да промениш и навиците си за пазаруване, така че винаги да купуваш правилните храни. Това е особено важно, ако новата ти диета ще включва много пресни плодове и зеленчуци.

Друг пример: Ако искаш да създадеш успешен блог, писането е важен ежедневен навик, но за да постигнеш оптимален резултат, е добре всеки ден да отделяш и известно време за промотиране на труда си. Това важи с особена сила, ако тепърва започваш и почти никой не знае за блога ти.

Ако е възможно, работи върху създаването на основния си навик и всички важни поддържащи навици едновременно. Ако ти идва в повече, тогава утвърди първо поддържащите навици. Ако искаш, можеш даже да ги подхванеш един по един в трийсетдневни тестове. Когато поддържащите навици са усвоени, вече можеш да се заемеш с основния.

Например, можеш първо да инсталираш навика да презареждаш кухнята си със здравословна храна всеки вторник вечер. След това можеш да усвоиш навика да приготвяш храна всеки ден (за да намалиш желанието си да се храниш навън). И накрая можеш да си създадеш навика да се храниш според диетата, която си избрал. Тази проста прогресия може да утвърди един набор поддържащи навици, които да ти помогнат да постигнеш целите си да отслабнеш и да живееш здравословно.

Поеми публичен ангажимент

Ако ти е нужен допълнителен стимул да се придържаш към трийсетдневния си тест, привлечи други  хора, които да ти помагат. Поеми публичен ангажимент към новия си навик. Кажи на другите, за да ти е по-трудно да клинчиш.

Много хора обявяват трийсетдневните си проби в дискусионни форуми. Някои публикуват и ежедневни доклади, за да информират другите за напредъка си. Това е отлична идея, защото увеличава отчетността. Вероятността да се отпуснеш е по-малка, когато знаеш, че другите очакват да пишеш как върви.

Ако това не е достатъчно, обещай на някого или се хвани на бас – и то със сериозни последици, ако се издъниш. Измисли си наказание, което да гарантира, че ще направиш всичко по силите си да се придържаш към плана. Този тип положителен стрес може да бъде много мотивиращ, особено ако смяташ, че си мързелив.

Цели и навици – един личен пример

Една от най-големите ми цели в професионален аспект тази година е да пусна на интернет пазара поредица информационни продукти на различни теми, свързани със самоусъвършенстването.

Това е сериозна цел, която ще изисква немалка инвестиция. За съжаление сегашният ми режим на работа изобщо не би спомогнал за постигането на тази цел.

Натрупал съм голям опит в продаването на информационни продукти в интернет. В продължение на няколко години продавах компютърни игри, така че вече знам как да създавам и публикувам информационни продукти за сваляне от интернет. Помня какъв беше дневният ми ритъм, когато създавах и пусках на пазара нови игри, и той няма нищо общо със сегашния ми режим, ориентиран към незабавното публикуване на статии, изискващи много по-малко време.

За постигането на тази цел е нужно да инвестирам известно време и енергия в разработването на продукта. Но досега не намирах подходящ момент да си създавам навиците, необходими за постигането на тази цел. Разбира се, успях да напиша книга, но тя беше единичен проект, а не пълна серия продукти.

От тази седмица ще посвещавам по няколко часа на ден на това да разработвам нови информационни продукти. Като за начало планирам да създам аудиопрограма, която да може да се сваля от интернет. Иска ми се освен това да напиша и още няколко книги, но на първо време възнамерявам да издам поне една аудиопрограма.

За да постигна тази цял, трябва коренно да променя дневните си навици. Ето някои от промените, които ще въведа:

Може да ми е нужно известно време да усвоя успешно всички тези навици, които да ми помогнат да постигна целта си, но веднъж щом го направя, ще мога да разработвам нови продукти с постоянен ритъм, подобен на досегашния ритъм на писане в блога, който ми позволи да пиша стотици нови статии година след година.

Като облекча дневния си режим, ще имам повече време и най-вече повече енергия, които да инвестирам в разработването на информационни продукти. Ще мога да продължа да публикувам предостатъчно безплатна информация под формата на статии, кратки аудиозаписи и нюзлетъри, но ще запазвам по-сложните послания за структурираните си продукти.

Писането на блог е отлична платформа за изразяването на определени идеи, но е доста слабо като средство за покриване на теми, които са твърде обширни или твърде сложни. Това е една от причините да реша да напиша книгата Личностно усъвършенстване за интелигентни хора. Писането на книга ми позволи да се задълбоча в основите на самоусъвършенстването много повече, отколкото бих могъл в няколко статии или аудиозаписи. Най-сетне можех да споделя цялостното си виждане за нещата, вместо само да кастря клоните. Бях безкрайно доволен от крайния резултат, доволни бяха и повечето хора, които прочетоха книгата ми, и това ме окуражи да разработя още продукти.

Други теми, които са по-подходящи за серия продукти, отколкото за постове в блог, включват разпределянето на личното време, субективната реалност, полярността, Законът за привличането, суровоядството, полиаморията и полифазния сън. Те са достатъчно сложни, че да не могат да бъдат обхванати от една или няколко статии.

Ерин също се замисля за разработване и пускане на пазара на нейни собствени информационни продукти. Даже миналата седмица се хванахме на бас кой пръв ще пусне на пазара нов продукт. В тази ситуация всички печелим, защото общите ни читатели ще спечелят от един нов продукт, независимо кой от нас го е пуснал, и разбира се семейството ни също ще се радва на допълнителните доходи. Няма да споделям тук подробности за облога (малко е извратено), но достатъчно е да кажа, че съм много мотивиран да спечеля.

Какви нови цели можеш да постигнеш ти, ако си създадеш няколко елементарни навика?

Публикувано в Дисциплина, Лична ефективност, Мотивация, Планиране, Планиране на времето, Продуктивност, Успех, Цели и постигане на цели | Етикети: , , , | Коментирайте